Dec 22, 2007, 7:52 PM

Недей

  Poetry » Love
791 0 5
Недей

Знам, че ни е грешна любовта,
от тебе трябва да си тръгна,
недей проронва ти сълза,
недей ме кара да се върна.

Недей, не можеш ли да разбереш,
че и мене много ме боли,
че не бива да ме спреш,
Господ няма да ни го прости.

Недей ме целува и не ме моли,
и аз не искам да си тръгвам,
недей сега, недей плачи,
не искай аз да те прегърна.

Не хващай моите ръце,
недей, че много ще боли.
Ти си само в моето сърце,
ала твоето се дели.

Моля те, не ме прегръщай,
не пробождай моето сърце...
Тръгвай си - не се обръщай!!! -
Не запомняй моето лице!!!

21.07.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...