Feb 25, 2008, 6:33 PM

Недей

  Poetry
826 0 6
Искаш ти със мене да приказваш?
Търсиш компетентно мнение?
Прости, но много хора изпреварваш,
търсещи при мене облекчение.
Неведнъж във моята душевност
една омраза е намирала спасение -
тогава мрачно, мъчно, злободневно
от света аз търся отчуждение -
че омръзва ми да бъда толкоз търсен!
(Не, не си придавам важност.)
И не докосвай ти мене със пръстите,
и не ме изкушавай - продажен съм -
като алчен бездомник на пътя,
който проклина съдбата си.
В главата си чуваш ли тътена?
Поглеждаш ли с гняв непознатите?
... Да, аз такъв съм! Недей ме променя!
Ако ще да съм дявол - приличащ!
Моля те, не бъди ти към мене студена,
но и недей да ме питаш обичам ли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...