Feb 25, 2008, 6:33 PM

Недей

  Poetry
827 0 6
Искаш ти със мене да приказваш?
Търсиш компетентно мнение?
Прости, но много хора изпреварваш,
търсещи при мене облекчение.
Неведнъж във моята душевност
една омраза е намирала спасение -
тогава мрачно, мъчно, злободневно
от света аз търся отчуждение -
че омръзва ми да бъда толкоз търсен!
(Не, не си придавам важност.)
И не докосвай ти мене със пръстите,
и не ме изкушавай - продажен съм -
като алчен бездомник на пътя,
който проклина съдбата си.
В главата си чуваш ли тътена?
Поглеждаш ли с гняв непознатите?
... Да, аз такъв съм! Недей ме променя!
Ако ще да съм дявол - приличащ!
Моля те, не бъди ти към мене студена,
но и недей да ме питаш обичам ли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...