Недей!
Жарта, която виждам в очите ти,
отдавна вече не стига, за да пламне огън.
Думите, с които ми говориш сега,
вече не биха могли да ме разплачат.
Начинът, по който ме изпиваш с поглед ...
Нали ти ясно, че няма да ме имаш отново?
Въпросите, които те измъчват всеки Божи ден,
накрая ще проядат и душата ти!
А отговорите, които силно вярваш да получиш...
няма да запълнят и частица от надеждите, които имаш!
Не се обръщай към мен със поглед жаден,
ти ме нарани и това ми стига!
Ще те обичам вечно - знай,
ще си припомням всеки сладък миг...
Ще знам, че съдбата ни остави без Край,
в който аз и ти нямахме право на глас.
Ще бъдеш един от всички онези от моето миналото,
от които научих, как да живея по-добре в настоящето!
© Христина Леонска All rights reserved.
