Недей
Сърцето ми цял живот
само веднъж пътува,
ала не се върна след това;
онзи ден чух, че приютил си го,
но защо?
С какво да запълня празнотата
в себе си;
остави го, дори на парчета,
да се върне и да го поправя,
на теб да го доверя отново няма...
Не го докосвай, недей.
Дори не ме поглеждай така,
има страшно отново при тебе да избяга;
опитомил си го,
но защо?
Зароби ме,
същността ми
и подчинена съм
с окови около ръцете
и крака здраво стъпили
на земята - пусни ме...
Крилете ще закърнеят,
да литна и да избягам искам,
от теб и пустото глупаво сърце,
което си присвои така егоистично;
ще си открадна друго - май така се
прави на този свят...
© Слънчоглед All rights reserved.
