Недей

9 мая 2016 г., 12:35

Поэзия

369 0 3

Сърцето ми цял живот

само веднъж пътува,

ала не се върна след това;

онзи ден чух, че приютил си го,

но защо?

С какво да запълня празнотата

в себе си;

остави го, дори на парчета,

да се върне и да го поправя,

на теб да го доверя отново няма...

Не го докосвай, недей.

Дори не ме поглеждай така,

има страшно отново при тебе да избяга;

опитомил си го,

но защо?

Зароби ме,

същността ми

и подчинена съм

с окови около ръцете

и крака здраво стъпили

на земята - пусни ме...

Крилете ще закърнеят,

да литна и да избягам искам,

от теб и пустото глупаво сърце,

което си присвои така егоистично;

ще си открадна друго - май така се

прави на този свят...

helpmepaintthestars (Слънчоглед)

2016-05-10T06:30:20+03:00

Благодаря вии!!!
nicciart.1 (Николай)

2016-05-10T02:28:56+03:00

Много ми хареса! Всяка строфа може да съществува отделно, но има нещо в тях, което ги обединява и ги прави неизменни. Браво!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-05-10T01:16:46+03:00

Отново съм тук...и не мога да кажа нищо...
По - късно ще се върна пак и утре също...да видим дали тогава ще мога!
Поздравления!

Пс: Имаш отговор.