djudjii (Жанет Велкова)
184 9972
Jan 8, 2011, 11:46 PM

Недоизживяно 

  Poetry » Love
1161 0 9


Отронват се сълзите ми самотни
и тихо стичат се и сливат се с дъжда,
а мислите ми скитат се сиротни
прегърнати от черна тъмнина.

 

Любов ли беше, или стон, въздишка,
една надежда, вяра и мечта,
от морски бряг една едничка песъчинка,
която вятърът отвя.

 

Миг само, нереално време,
една илюзия така красива.
Да продължим ли трябваше, или да спреме,
страст истинска ли бе, или фалшива.

 

И пак отронва се поредната сълза,
а вън дори дъждът е вече спрял.
Оставам пак сама със моята тъга
за онзи миг неизживян.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е!
  • Ух, къде си се върнала... и какво ми е нащърбено гарджето... но тогава тъкмо прохождах. Оправдавам се Направо ме хвана срам Благодаря ти, че ме четеш, Йонка!
  • Нежен стих.Изпълнен с емоции/.Браво мила!!!!!
  • Тони,Тони,денят ми започва с една огромна усмивка,заради теб
    Правиш ме щастлива,приятелю!
  • Тъжно!Хареса ми!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Много ми харесва! Прекрасно е ! Браво! 6...
  • Растеш, Жанет!!!
  • Винаги ни се струва,че неизживяните илюзии са най-красиви!
  • Изключително нежен стих ! Много ми хареса !
Random works
: ??:??