Недоизживяно
Отронват се сълзите ми самотни
и тихо стичат се и сливат се с дъжда,
а мислите ми скитат се сиротни
прегърнати от черна тъмнина.
Любов ли беше, или стон, въздишка,
една надежда, вяра и мечта,
от морски бряг една едничка песъчинка,
която вятърът отвя.
Миг само, нереално време,
една илюзия така красива.
Да продължим ли трябваше, или да спреме,
страст истинска ли бе, или фалшива.
И пак отронва се поредната сълза,
а вън дори дъждът е вече спрял.
Оставам пак сама със моята тъга
за онзи миг неизживян.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Направо ме хвана срам 
