Недоизречено
Исках да ти кажа нещо, но не мога,
като в очите виждах твоя огън,
исках да прошепна нещо, не излиза,
като виждах устните как си облиза,
исках да извикам, но заплаках,
усетих как крилата ти отсякох...
Успях все пак да ти кажа без думи,
че по теб се изгуби ума ми.
Не исках да казвам, да плача, да викам,
исках само след тебе да тичам.
Да се нося в твоя светъл полет
и всеки сезон да е пролет...
Не е било това за чест и за слава.
Е, каквото искаш, не винаги става...
Сега отново се уча да сричам,
за да ти кажа пак, че те... няма да го изричам...
© Дончо Антонов All rights reserved.
