Недоизречено
Исках да ти кажа нещо, но не мога,
като в очите виждах твоя огън,
исках да прошепна нещо, не излиза,
като виждах устните как си облиза,
исках да извикам, но заплаках,
усетих как крилата ти отсякох...
Успях все пак да ти кажа без думи,
че по теб се изгуби ума ми.
Не исках да казвам, да плача, да викам,
исках само след тебе да тичам.
Да се нося в твоя светъл полет
и всеки сезон да е пролет...
Не е било това за чест и за слава.
Е, каквото искаш, не винаги става...
Сега отново се уча да сричам,
за да ти кажа пак, че те... няма да го изричам...
© Дончо Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Отсякох" си една усмивка с отстри крайща
да не те целувам на сбогуване,
да не мога, да говоря.
Както ме научи.
Нали? И ти
така. -
Коригирай лекичко сезоните
и през лятото - ще се догоните
-
Права си, Дарена, ако ги прегризва, после дълго ще ги облизва.
-
Устните вместо да си ги облизва, трябва да ги прегризва
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
хубаво казано и наисано..