Mar 13, 2010, 8:32 PM

Недоразумение

734 0 3

(из цикъла „Вицове в рими”)

На доктор Иванов му се наложи
по спешност да пътува в късен час.
Обади му се, силно разтревожен
и нервен пациент: „ Елате в нас
веднага, моля, тъщата повръща!”,
но за беда на д-р Иванов
колата му, паркирана пред къщи,
стоеше с гума спукана. Готов
късмета си, държавата, съдбата
да проклетисва, той извади крика
и тъкмо смъкна гумата, когато
дочу, че някой в тъмното го вика:
„ Какво, колега, правиш?” „ Колелото
ще свалям!” „ А, добре, тогава аз
ще взема пък СD-то” и докато
му каже „чакай”, щанга взе и „прас”,
„колегата” среднощен със замах
разсипа предното стъкло на прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...