Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.
Смела ще е сутринта,
щом птици я възпяват.
Аз сам се уча да летя
и ще продължавам.
И Франкенщайн завижда май
на белезите мои.
Прекрасното е само в Рай,
животът е с порои.
Когато падне вечерта
си правя равносметка.
Водеща е мисълта,
в житейската рулетка.
Греша понякога, уви.
Иисус е бил безгрешен.
Но пазя святите мечти
дори и да съм смешен...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
