Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.
Смела ще е сутринта,
щом птици я възпяват.
Аз сам се уча да летя
и ще продължавам.
И Франкенщайн завижда май
на белезите мои.
Прекрасното е само в Рай,
животът е с порои.
Когато падне вечерта
си правя равносметка.
Водеща е мисълта,
в житейската рулетка.
Греша понякога, уви.
Иисус е бил безгрешен.
Но пазя святите мечти
дори и да съм смешен...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
