Недоспано
Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.
Смела ще е сутринта,
щом птици я възпяват.
Аз сам се уча да летя
и ще продължавам.
И Франкенщайн завижда май
на белезите мои.
Прекрасното е само в Рай,
животът е с порои.
Когато падне вечерта
си правя равносметка.
Водеща е мисълта,
в житейската рулетка.
Греша понякога, уви.
Иисус е бил безгрешен.
Но пазя святите мечти
дори и да съм смешен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
