Недостъпност
1K
0
1
Ти казваш: „Страх е всяка недостъпност”
и всеки студ ти лъха на отрова,
че остър камък, остър ръб щом срещне,
на две се чупи... че през зимата сурова
буря горд дух пречупва,
а дребните душици пощадява.
Но моите думи остри те лекуват.
Илюзията - сърцето раздвоява
и маска подир маска сменяш.
Накрая сам лицето си забравяш.
С думи чужди, мисъл крадена изказваш
и всичко да постигнеш тъй успяваш.
Освен едно... пред чуждите стени изправен,
в апатията си криеш своя страх,
за всичко недостъпен ти оставаш,
а самотата стрива те на прах.
© Мила Атанасова All rights reserved.
