Ти казваш: „Страх е всяка недостъпност”

и всеки студ ти лъха на отрова,

че остър камък, остър ръб щом срещне,

на две се чупи... че през зимата сурова

буря горд дух пречупва,

а дребните душици пощадява.

Но моите думи остри те лекуват.

Илюзията - сърцето раздвоява

и маска подир маска сменяш.

Накрая сам лицето си забравяш.

С думи чужди, мисъл крадена изказваш

и всичко да постигнеш тъй  успяваш.

Освен едно... пред чуждите стени изправен,

в апатията си криеш своя страх,

за всичко недостъпен ти оставаш,

а самотата  стрива те на прах.