Недоумение
Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше,
със всеки изгрев почна да прогаря.
Обвивката не издържа докосването.
Разпадна се на ивици след залеза...
И сянката изгря. Запълни празното.
Изтри рискуваното самочувствие.
И отлетяха без криле събраните
във ъглите подобия на трудности.
И стана тъмно. Страшно. До затихване.
Излишности на рамото тежаха.
Въпросите - нахални до интимност.
За смисъла на всичко... Замълчаха...
© Дочка Василева All rights reserved.
