Sep 13, 2008, 10:18 PM

Недоумение 

  Poetry » Phylosophy
744 0 23
 

Потъваш... С всеки прилив на внимание.

И с всеки ден по мъничко от крайчеца.

А някога...  В  ръце държеше  вятъра...

А някога... Говореше с  луната...

 

И слънцето, което просто топлеше,

със всеки изгрев почна да прогаря.

Обвивката  не издържа докосването.

Разпадна се на ивици след залеза...

 

И сянката изгря. Запълни празното.

Изтри рискуваното  самочувствие.

И отлетяха без криле събраните

във ъглите подобия на трудности.

 

И стана тъмно. Страшно. До затихване.

Излишности на рамото тежаха.

Въпросите - нахални до интимност.

За смисъла  на всичко... Замълчаха...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямам думи , страхотна дълбочина на мисълта ! Много си падам по такова писане !
  • Нензая как пишеш така...потопяващо...Всяка дума е изживяна и отваря една врата във времето!
    Прекрасно е!
    Поздарви от мен!
  • Излишности на рамото тежаха...

    !!!...
  • Благодаря, че прочетохте...
  • "...Въпросите - нахални до интимност..."
    -------------------------------------------
    Промъкват се под блузата до... голо
    опипвайки душата ти с ръцете
    търсейки "теле" ... под "вола",
    изстискват до инфаркт сърцето...

    Мдааааааааа!!!!*
  • понякога така ме разпиляваш...сърцето ми спира...
    Доче...обич си ми...
  • Наистина звучи разтърсващо.
    Поздрави.
  • "А някога... В ръце държеше вятъра...

    А някога... Говореше с луната..."

    Някога...

    Жестоко, Доче!
  • Ти винаги ме размисляш...и провокираш,Доче!
    Благодаря!
  • Дано се справяме някак си - нали го умеем - нали...
    Мила Доче - до сряда - първа сбирка!!!Прегръщам те!!!
  • За смисъла на всичко...Замълчаха...
    Моите поздравления,Доче!!!
  • понякога мълчанието говори повече...
    хубав стих,Доче!!!
  • И слънцето, което просто топлеше,
    със всеки изгрев почна да прогаря.
    Обвивката не издържа докосването.

    !!!
    Доче*!

  • Много ми хареса!
    Поздравления, Доче!
  • Запленяващ стих!!!
  • Удоволствие е да те чета!
  • "Потъваш... С всеки прилив на внимание.
    И с всеки ден по мъничко от крайчеца."

    "И сянката изгря. Запълни празното."

    "И стана тъмно. Страшно. До затихване."
    Жестоко! Доче, остави го да се стопи от затихване. А, ти - си велика!
  • "А някога... В ръце държеше вятъра...
    А някога... Говореше с луната..."

    Много, много ми хареса! Сърдечен поздрав, Доче!
    Прекрасен стих!
  • Обвивката не издържа докосването.

    Разпадна се на ивици след залеза...

    !!!*

    Доче!
  • Много хубаво!
  • Поезия във всяка дума,аплодисменти,Доче!!!
  • "И слънцето, което просто топлеше,
    със всеки изгрев почна да прогаря.
    Обвивката не издържа докосването.
    Разпадна се на ивици след залеза..."

    Много ми хареса стихът ти! Прекрасен е!
  • Чета го и преоткривам истините в него!
    Прегръдка, Доче!
Random works
: ??:??