Sep 3, 2007, 9:42 AM

Недовършена още е иконата

  Poetry
945 0 28


                                   Недовършена още е иконата.
                                   Нарисувах теб, Майчице, Божия.
                                   Топло, с обич гледат очите ти,
                                   сега извайвам святата рожба.

                                   Безмълвна, смирено очакваш
                                   да положа накрая и златното,
                                   ще те целуна пак за сбогуване,
                                   ще вградя душата си в святото.

                                   Пред тебе с вяра, Богородице,
                                   други в болката глава ще свеждат.
                                   В храм ще се превърне твоят дом
                                   и убежище за милост и надежда.

                                   Ще целуват прекрасния ти образ,
                                   ще те милват, с цвете ще те кичат,
                                   с Бога ще говориш, ще помагаш.
                                   Вечна си и свята! И това ми стига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...