3.09.2007 г., 9:42

Недовършена още е иконата

938 0 28


                                   Недовършена още е иконата.
                                   Нарисувах теб, Майчице, Божия.
                                   Топло, с обич гледат очите ти,
                                   сега извайвам святата рожба.

                                   Безмълвна, смирено очакваш
                                   да положа накрая и златното,
                                   ще те целуна пак за сбогуване,
                                   ще вградя душата си в святото.

                                   Пред тебе с вяра, Богородице,
                                   други в болката глава ще свеждат.
                                   В храм ще се превърне твоят дом
                                   и убежище за милост и надежда.

                                   Ще целуват прекрасния ти образ,
                                   ще те милват, с цвете ще те кичат,
                                   с Бога ще говориш, ще помагаш.
                                   Вечна си и свята! И това ми стига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...