Баткото (Николай Христов)
61 1176
Jan 17, 2012, 7:37 PM

Нефертитно 

  Poetry » Love
844 0 9

Н Е Ф Е Р Т И Т Н О

 

Сърцето ти искам.

Толкова лудо го искам до моето!

Като тих хронометър от храма на Времето,

който прецизно измерва Пространството,

днес пренареждаш магнитните полюси

и нефертитно ти грейва усмивката.

А Афродита реди пасианс под лозниците

на всички познати суетни богини.

 

Душата ти искам.

Да литне към мен в подранилото утро,

прегърнала моята – странстваща скитница,

есенно-тъжна дива безпътница.

Звън на чаши събужда ключарите

да отключат мажорния ритъм в сърцата ни.

А един виночерпец се прави на трезвеник

и „Горчиво, горчиво!” – подсказват от масите.

 

Ръката ти искам.

Толкова силно и страстно я искам –

с тичинков варак от най-бялата лилия

утре да легне копнежно на пулса ми.

И когато се люби вселената нощна

с космичния призрак на вечния хаос,

ще те чакам в разгара на нашата обич

пак да разпалиш юлски горещници.

 

                            януари 2012 г.

                            петък – 13-ти!

© Николай Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??