Нефертитно
Н Е Ф Е Р Т И Т Н О
Сърцето ти искам.
Толкова лудо го искам до моето!
Като тих хронометър от храма на Времето,
който прецизно измерва Пространството,
днес пренареждаш магнитните полюси
и нефертитно ти грейва усмивката.
А Афродита реди пасианс под лозниците
на всички познати суетни богини.
Душата ти искам.
Да литне към мен в подранилото утро,
прегърнала моята – странстваща скитница,
есенно-тъжна дива безпътница.
Звън на чаши събужда ключарите
да отключат мажорния ритъм в сърцата ни.
А един виночерпец се прави на трезвеник
и „Горчиво, горчиво!” – подсказват от масите.
Ръката ти искам.
Толкова силно и страстно я искам –
с тичинков варак от най-бялата лилия
утре да легне копнежно на пулса ми.
И когато се люби вселената нощна
с космичния призрак на вечния хаос,
ще те чакам в разгара на нашата обич
пак да разпалиш юлски горещници.
януари 2012 г.
петък – 13-ти!
© Николай Христов All rights reserved.
