Неистов Хребет

May 5, 2015, 8:55 PM 2015-05-06T02:18:56+03:00

Poetry » Phylosophy

1049 5 24

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна
тишината.
Търкулната на хиляди
парчета
стърчеше от ъглите
на земята.
И само страшен вятър
ме догонваше... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неистов Хребет

Want to read more?

Random works