Apr 25, 2007, 8:56 AM

Неизживяна любов

  Poetry
1K 1 0
Тази вечер съм пак сама,
потънала в мрачна тишина.
Мълча и гледам звездите,
под които с тебе бяхме.

Защо така жесток е животът,
защо измъчва ни сега.
Нима любовта ни не разбра
и остави ни разделени на света.

Ти ще се ожениш, може би,
аз също ще съм с друг.
Но дали ще трепне любовта,
когато срещнем из града.

                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...