Sep 18, 2014, 10:31 AM

Неизречено

  Poetry » Love
718 1 2

Аз исках да ти кажа, че обичам,

в очите ти да виждам своя свят.

Аз исках да ти кажа само, че ми  липсваш,

но устните ми думите пестят. 

 

Не исках никога да те загубя,

а да ти призная не можах.

Насън дори не мога да те видя, 

и в сънищата да те търся не посмях.
                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невъзможна любов заради неизказани чуства!
    Трогващо и в също то време тъжно. Поздравления!
  • Мини откровение...Поздрав !

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...