Сънувах се бременна, сякаш бе истина.
Сънувах утроба – пълна с проблеми!*
С ритници ми сториха болка неискана,
пребиха до кръв надежди засмени.
Сама ме оставиха, тебе те нямаше,
отдавна си беше... просто заминал.
Но странно, че болката силна не ставаше,
пожарът ли беше във мене изстинал?
И свикнах ли някак си на нараняване
без броня и щит – без никакви дрехи.
Така е, във края стоя на прощаване
с тъкани от обич нежни доспехи. ...