Нейните коси
Как да кажа лека нощ, моя Тъга,
нали насред лунния танц се срещам със тебе,
с устни танинови разсъбличаш съня
и се любиш със него в постеля от шемети.
Как да махам за сбогом, моя Тъга,
та ръцете ми още са живи жарави,
огън дишат, сякаш твори есента
своя гоблен, в цветове от забрава.
Как да плача със тебе, Тъга,
ти до капка изпи всички бистри порои
и безсилна съм - полудяла от обич скала
по вълната, която нозете ù рони.
Добро утро, моя малка Тъга,
как обичам изгрева с теб да посрещам!
Не, без сълзи! Аз съм с теб, ти си тук - у дома,
а косите ти с тънка въздишка ще среша.
© Даниела All rights reserved.
