May 5, 2005, 7:28 AM

Нежно

  Poetry
1.5K 0 0



Нежно, моето съзнание се изплъзва в отпускащото
удоволствие, удоволствие което сам си доставям.
Съзнанието ми изключва реалността навън -
моят минал живот... единствения който познавам

И незабелязано се измъква, бавно,
изчезва някъде назад
в съзнанието ми.Ще го оставя там,
докато не го поискам отново сам

Да, ще остана замалко тук,
имам нужда да отдъхна.Да си отдъхна
от натиска навън, и всичко
в тази балада е в ръцете на живота... в ръцете му

Моментът е невероятен.Извън
този свят.Толкова жалко,
винаги се налага да напусна...
...този живот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...