5 мая 2005 г., 07:28

Нежно 

  Поэзия
1180 0 0



Нежно, моето съзнание се изплъзва в отпускащото
удоволствие, удоволствие което сам си доставям.
Съзнанието ми изключва реалността навън -
моят минал живот... единствения който познавам

И незабелязано се измъква, бавно,
изчезва някъде назад
в съзнанието ми.Ще го оставя там,
докато не го поискам отново сам

Да, ще остана замалко тук,
имам нужда да отдъхна.Да си отдъхна
от натиска навън, и всичко
в тази балада е в ръцете на живота... в ръцете му

Моментът е невероятен.Извън
този свят.Толкова жалко,
винаги се налага да напусна...
...този живот

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??