Нека да си истина,не просто сън!

Какво си, моля те, кажи ми,
и нежни думи, и лъжи и истини -
без значение са - просто говори ми!
От пагубното неведение спаси ме...

Понеси ме заедно със вятъра -
по звездите нека тази нощ да се разходя,
погали ме нежно като струна на китара,
уморя ли се, на твойто рамо очите ще притворя...

Тихо е, но аз те чувам,
гласа ти с на листата напева се слива
и притисната до тебем, аз танцувам
на сътворената от нашите фантазии соната!

И когато вече зазори се
не бързай да избягаш ти навън -
нека когато отново дойде утре,
да си истина, не просто сън!