Нека само
Нека само те погледам…
чувствата си да пречистя..
С хубостта ти да прогледна,
че сега съм сляп от мисли.
Нека само те мечтая,
някъде в една въздишка…
По звездите разгадавам
как говориш ми с усмивки…
Нека само те докосна…
цветове да разпилееш...
Уморена от въпроси…
в отговорите да зрееш…
Нека само те целуна…
неочаквано, случайно,
може би ще се събудя
в сън от женските ти тайни…
Нека само да те имам…
за един живот - тъй кратък
и когато си отида…
да съм любовта в душата ти…
© Михаил Цветански All rights reserved.
