Прости, че на вратата ти почуках
И отворих плахо, без да чуя "ДА"
Във царството ти влязох, без да питам
И взех да черпя от твойта светлина...
Прости, че с устни пих от извора,
От който бликаше свещената вода,
Изпълнена със сладост и вълшебство,
Която ми помогна да те оценя!
Прости, че не можах да устоя
Да напиша с мастило синьо
Моят първи детски стих,
От душата ми напиращ да излезе! ...