Неканена

19 авг. 2007 г., 13:16

Поэзия

513 0 3

Прости, че на вратата ти почуках

И отворих плахо, без да чуя "ДА"

Във царството ти влязох, без да питам

И взех да черпя от твойта светлина...

Прости, че с устни пих от извора,

От който бликаше свещената вода,

Изпълнена със сладост и вълшебство,

Която ми помогна да те оценя!

Прости, че не можах да устоя

Да напиша с мастило синьо

Моят първи детски стих,

От душата ми напиращ да излезе!

Незная дали ще ми разрешиш

Да пиша стихове, или ще ме накажеш?

Благодаря, Поезийо, че ти до този миг

Си благосклонна с мен-една от многото...

Поставям цветя пред Твоя олтар-

Това са моите стихове...

Бъди ми приятел, бъди ми другар,

Помагай, и вечно подтиквай ме!

Да пиша за всичко, показвай ми как!

Води ме! Вода ми наливай!

Светлина, не угасвай! И аз пак и пак

Цветята пред теб ще поливам!

Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-08-21T08:46:59+03:00

Тя е с теб, във теб.
Не искай разрешение, Тя те обича!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-20T13:36:45+03:00

Прекрасно пишеш, миличка.
катебате (Екатерина Банска)

2007-08-19T15:14:12+03:00

Талантливо момиче си,няма спор,думите ти са като ноти,но те чака мноооого работа.