Нелогично
Не се мъчи, не ме кани да вляза,
учтивост хладна не ми топли сетивата.
Или пусни ме - нищо че съм рана,
или тръшни завинаги вратата.
Не се мъчи, недей ми има вяра,
не ми оставяй никаква надежда -
дадеш ли ми ръката си отново,
ще се окажем двама във кафеза.
И уж те има, само да ми даваш
по зрънце-две, тъй колкото да пея...
Не се мъчи, недей да ми прощаваш -
аз пак ще сбъркам, друго не умея.
Нали ме знаеш - колкото съм нежна,
два пъти повече съм ветровита,
не мога да се събера във шепа
и не, не съм от Бога милостиня.
Недей ме пуска, може да съм карма -
да бъдеш с мен навярно е логично...
Но колко да обичам все не зная.
Недей ме пуска – ще ти взема всичко.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
