1 февр. 2021 г., 13:52

Нелогично 

  Поэзия
226 8 11

Не се мъчи, не ме кани да вляза,

учтивост хладна не ми топли сетивата.

Или пусни ме - нищо че съм рана,

или тръшни завинаги вратата.

Не се мъчи, недей ми има вяра,

не ми оставяй никаква надежда -

дадеш ли ми ръката си отново,

ще се окажем двама във кафеза.

И уж те има, само да ми даваш

по зрънце-две, тъй колкото да пея...

Не се мъчи, недей да ми прощаваш -

аз пак ще сбъркам, друго не умея.

Нали ме знаеш - колкото съм нежна,

два пъти повече съм ветровита,

не мога да се събера във шепа

и не, не съм от Бога милостиня.

Недей ме пуска, може да съм карма -

да бъдеш с мен навярно е логично...

Но колко да обичам все не зная.

Недей ме пуска – ще ти взема всичко.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??