Ненавиждам
Ненавиждам хладното спокойствие във теб,
тази сигурност, увереност и мир,
сякаш в глухо, пусто кабаре
аз танцувам на един вампир.
Мразя да съм вечната и все покорна,
не обичам с тебе да мълча,
на палача си да съм придворна
в замъка на студ и тишина.
Не ми харесва да съм твоя -
твърде много самота
и чувствата ми - хвърлени в покоя
на бездната от празнота.
Не понасям и спокойния ти сън,
клепачите,които не потреват,
защо съм тук и коя ли съм -
викове в душата ми отекват.
Мразя да си мислиш, че обичам -
повече и от това да съм до теб,
ненавиждам безусловния ти егоизъм -
атрибут да бъда, не човек.
© Ели Моцарели All rights reserved.
