Ненормално искрено
От много време насам ми се иска да крещя! Ей, така, от сърце. С цяло гърло. Не искам да бъда умна, интелигентна и забавна. Не искам да правя добро впечатление. Не искам да се съобразявам с мнението на „харесващите” ме. Не искам никой да ми се възхищава. Не искам никой да ме проектира според собствените си представи за желаност. Не искам претенциите на някого да ме притежава да бъдат повече от възможностите му да ме разбира. Не искам възможността да съществувам в пространството да бъде право пропорционално на фиксираните надежди на някого и представите му каква би трябвало да бъда. Аз съм просто една жена. Нормална. Безутешно истинска и искрена. Плачеща. Смееща се. Търсеща. Намираща. Радваща се. Разочароваща и разочароваща се. Мислеща. И фантазираща. Представяща си. Представяща се. Искаща. Една целувка – но искрена. Една прегръдка – но търсеща. Една ласка – но тръпнеща. Една нощ – но пулсираща. Не искам повече лицемерие. Не искам големи обещания. Не искам специално внимание. Нито думи написани предварително. Искам искреност. Искам нежност. Искам сърдечност. Живея днес. За утре се моля. Потръвам сега. Ръката ми страстна е. Търся. Искайки да намирам. Плача. Надявайки се на милост. Не за обич. Не за чувства.
За нежност. Осъзнавайки го.
© Галина All rights reserved.
