Неочаквана среща
Горчивината ми - намерила пролука
- в очите ми ранени се стаи... Потулената болка се събуди и жилото отровно впи в плътта, разкъса ме със дланите си ледни и ме захвърли в ад от пустота... И затрептя във въздухът
разяждащата мисъл, че този миг случаен, тъй случайно ни събрал, в сърцето с болка всеки е описал и с гняв в душата си е издълбал... И отчаянието във очите ни измъчени и мътни , след думите прощални - без шум ще се стопи... да тръгнем в две посоки те не ще да спрат ни - в една посока аз да тръгна, а в друга ти... Но ето... среща неочаквана и бента се отприщи, сълзи прокарват по лицата ни бразди... Аз тръгвам!
Мъката, недей да криеш ти... ... От тази среща мене, също дяволски боли...
© Магдалена Василева All rights reserved.