30.01.2007 г., 20:17

Неочаквана среща

1.1K 0 17
И ето... среща неочаквана 

        и бента се пропука

           - разляха се неплакани сълзи
Горчивината ми - намерила пролука 
                 - в очите ми ранени се стаи... 

Потулената болка се събуди

и жилото отровно впи в плътта,

разкъса ме със дланите си ледни

и ме захвърли в ад от пустота...

И затрептя във въздухът
разяждащата мисъл,

че този миг случаен,

                  тъй случайно ни събрал, в сърцето с болка всеки е описал

и с гняв в душата си е издълбал...

И отчаянието във очите ни

                           измъчени и мътни ,

след думите прощални

                               - без шум ще се стопи...

да тръгнем в две посоки те не ще  да спрат ни

- в една посока аз да тръгна, а в друга ти...

Но ето... среща неочаквана

                 и бента се отприщи,

сълзи прокарват по лицата ни бразди...

Аз тръгвам!
Мъката, недей да криеш ти...

... От тази среща мене, също дяволски боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит рожден ден!
    Малко позакъснях с пожеланията...
    Всичко най-хубаво ри пожелавам!!!
  • Честит Рожден Ден, Меганс!@-->
    Здраве и много щастие от мен!
    Пиши, защото го можеш!
    Прегръдка!
  • Честит Рожден ден Меганс!
    Пожелавам ти щастливи срещи!
    Бъди здрава и усмихната!
  • Честит Рожден Ден, Меги!!!
    Пожелавам ти преди всичко много здраве и щастие, останалото каквото ти е на сърце да го получиш!!!
    Честит празник!!!
  • Честит ти празник и от мен!
    Бъди щастлива!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...