Oct 4, 2006, 12:32 AM

Непоетично

Poetry

886 0 2

Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка,
която натъпква в търбуха си
щуреца
на моето вдъхновение.

2003 Мадрид

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

eddie (Ивайло Яков)

Много е хубаво и силно!

2006-10-04T22:32:52+03:00
dolly (Доли)

Горчивина и копнеж виждам в стиха ти, Петя. Поздрави!

2006-10-04T18:41:52+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0