4 oct 2006, 0:32

Непоетично

Poesía

890 0 2

Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка,
която натъпква в търбуха си
щуреца
на моето вдъхновение.

2003 Мадрид

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

eddie (Ивайло Яков)

Много е хубаво и силно!

2006-10-04T22:32:52+03:00
dolly (Доли)

Горчивина и копнеж виждам в стиха ти, Петя. Поздрави!

2006-10-04T18:41:52+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0