Искам, вкъщи да те гоня,
да се любиме със тебе,
но откакто срещна оня,
аз съм вече непотребен!
Вечер късно се прибирам,
лягам си със все обувки!
Да, от дума не разбирам,
но разбирам от преструвки!
Щях, звездите да пребрОя,
щях, да пиша стих за тебе,
но откакто не си моя
и стихът е непотребен!
© Исмаил Али All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
