Nov 12, 2004, 1:16 PM

Непозната

  Poetry
1.4K 0 1
За кой ли път те срещам на улицата непозната?
За кой ли път те виждам – във моя сън пристигаш ти?
И пак си мисля – Колко си позната?
Но ти ли си това – Кажи!

И ти каза ми, че ме познаваш, но аз така не те познах.
За мен сега си непозната – отиваш си във пепел и във прах.
И може би не ща да те позная – ни днес, ни нивга в тоз живот.
А може би не искам и да зная, къде отива твоя ход.

Отминаха години, бяхме млади и времето така се извървя.
Обичах те, поне така си мислех, но ти не срещна любовта.
Отмина тя след месец може би и три.
И чух аз тези тежки думи, тез’ тежки думи: “Моля те, върви!”

Отмина си и никога не се завърна. Не се завърна – тя и младостта.
И ти дори не се завърна да кажеш как живееш в самота.
Аз помня още твой’то име, помня го и много ме боли.
Че можеше да бъде всичко друго, но ти сама така реши.

И болката ми вече отминава, остана там на стара гара.
Не ще я срещнеш вече ти и мен не ще ме веч боли.
Но спомена остава там – на тази гара, където двама сме били,
и няма никой да го срещне дори и мен да ме боли.

Боли ме още аз признавам, но друга теб ще те смени.
Жена прекрасна, силна, млада. Жена изпълнена с любов!
И трябва друг да си намериш – мъж силен, мрачен и жесток.
На твоята жестокост тъй голяма да отговори той със чест,
И твоята съдба да бъде пак обляна със срам, позор и гнет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....