Непозната любов

Poetry

912 1 11

НЕПОЗНАТА ЛЮБОВ

Не си до мен, а сякаш те усещам,

нестихваща и пареща любов

и твоя зов за сетен път посрещам,

но разпилява се във вятъра суров!

От себе си най-истинското даваме,

протягайки един към друг ръце,

а винаги така далеч оставаме,

един без друг с въпроса: Накъде!?

Как исках да те срещна под дъгата,

да бъдем част от най-красивото небе!

Но тази обич ще остане непозната,

като различни и далечни светове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bulgeomin (Георги Минчев)

....така е когато тя е в нас и ние сме в нея-Любовта...!Поздрави!

2015-08-18T17:21:57+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ти, Васе!
Хубав и усмихнат ден ти пожелавам!

2015-06-30T10:28:02+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Непознатата любов- всеки я има. Живееш с един човек години наред, но се оказва, че не го познаваш. Протягаш ръце, но няма никой.Не съжалявай! Харесах!

2015-06-30T07:32:22+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ти, Влади! Зарадва ме! Да, в любовта може да се каже, че винаги има нещо, до което се опитваме да се докоснем и да преоткрием!

Антоан, радвам се, че се отби! Благодаря ти за милите думи!

2015-06-30T01:06:00+03:00
rumbic (Руми)

Стойне, благодаря ти, че си тук и, че както винаги, си толкова мила!
Поздрав и от мен! Лека и спокойна нощ ти пожелавам!

Рени, на мен също ми е изключително приятно, че се отбиваш! Благодаря ти! Лека вечер от мен!

2015-06-28T01:14:56+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0