Непознатата в познато лице

Колко още трябва?

Ще свърши ли някога?

Ще може ли да бъде истински щастлива?

Ще покаже ли някога истинската си същност?

Да, тя има толкова много въпроси.

А дали ще намери отговори?

Ще се престраши ли да каже,

това, което желае и което наистина иска?

Ще излезе ли от капана, от себе си,

за да покаже на другите коя е?

Ще има ли тази смелост?

Ще се престраши ли… някога?

Ще допусне ли някой до себе си -

до истинската Нея…

Или пак  ще бъде другата,

с другото лице…?

Тя знае отговорите,

които я измъчват…

Но просто я е страх.

От какво?

Истината е, че я е страх от самата нея,

от другата нея,

по-слабата и непозната нейна страна,

заради която всяка сутрин слага своята „непробиваема” защита -

маската…

Страх я ,е че самата тя знае,

че не може да се пребори със самата себе си,

че не може да избяга от другата Нея,

от нейното копие.

Копие със същите, но различни

лице и душа,

които не е разкрила пред никого,

защото я е страх.

И ето, тя пак опира до тази дума,

и пак всичко се променя,

и тя пак ще сложи маската за другите,

и ще се смее с тях, все едно нищо не и се е случило.

Сякаш не е умряла още една част от нея…

Да, това е тя -

с много приятели и близки,

които казват, че я обичат,

с които не би трябвало да се чувства така…

Но тя го прави

и то всеки ден -

едно и също...

Докато „смъртта ги раздели”,

нейните две лица… 

Нека тя остане във Вашите умове като НЕПОЗНАТАТА…

И, повярвайте ми, никога няма да разберете коя е тя…

И няма да я познавате…