12 июл. 2009 г., 23:03

Непознатата

702 0 2

Непознатата в познато лице

 

 

Колко още трябва?

Ще свърши ли някога?

Ще може ли да бъде истински щастлива?

Ще покаже ли някога истинската си същност?

 

 

Да, тя има толкова много въпроси.

А дали ще намери отговори?

Ще се престраши ли да каже,

това, което желае и което наистина иска?

 

 

Ще излезе ли от капана, от себе си,

за да покаже на другите коя е?

Ще има ли тази смелост?

Ще се престраши ли… някога?

 

 

Ще допусне ли някой до себе си -

до истинската Нея…

Или пак  ще бъде другата,

с другото лице…?

 

 

Тя знае отговорите,

които я измъчват…

Но просто я е страх.

От какво?

 

 

Истината е, че я е страх от самата нея,

от другата нея,

по-слабата и непозната нейна страна,

заради която всяка сутрин слага своята „непробиваема” защита -

маската…

 

 

Страх я ,е че самата тя знае,

че не може да се пребори със самата себе си,

че не може да избяга от другата Нея,

от нейното копие.

 

 

Копие със същите, но различни

лице и душа,

които не е разкрила пред никого,

защото я е страх.

 

И ето, тя пак опира до тази дума,

и пак всичко се променя,

и тя пак ще сложи маската за другите,

и ще се смее с тях, все едно нищо не и се е случило.

Сякаш не е умряла още една част от нея…

 

 

Да, това е тя -

с много приятели и близки,

които казват, че я обичат,

с които не би трябвало да се чувства така…

 

 

Но тя го прави

и то всеки ден -

едно и също...

Докато „смъртта ги раздели”,

нейните две лица… 

 

Нека тя остане във Вашите умове като НЕПОЗНАТАТА…

И, повярвайте ми, никога няма да разберете коя е тя…

И няма да я познавате…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кари Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...