Непознатият
Падат студени дъждовните капки,
поели екот на дните далечни.
И ме разтърсват горчиви и сладки,
звуците им в притъмнялата вечер.
Дочувам стъпките тежки, отмерени,
там, през улица с калните локви.
Върви той с ръцете разперени,
сякаш е птица с крилете си мокри.
Нощта разкъсва черната маска,
на устните му с угарка угаснала .
В очите му мъждука, като ласка,
звезда по небето прехласнала.
Животът утайка е в чаша кафе,
с нарисувани тайнствени форми.
Само душата му ще ги разчете,
с очите си, гадаейки тайни.
Какво ли ме кара така да усещам,
бушуващите в душата му бури.
И тази болка в мене човешка,
ме докосва в нощите и ме буди!
© Миночка Митева All rights reserved.
