Единадесет думи
Са твърде малко
И твърде много,
За да можем с тях
Да си обещаваме,
Вярваме,
Да се крием
Зад безсилието си…
И сякаш други сме,
И сякаш същите,
Отдавна себе си открили
В ненаписаното.
Сякаш не оттук,
А от съня сме
Току-що пристигнали
И във очакване…
Очакване…
Кой ще ни посрещне?
Непроменими скитници сме,
Непроменими…
© Питър Хайнрих All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
