Непроменими
Единадесет думи
Са твърде малко
И твърде много,
За да можем с тях
Да си обещаваме,
Вярваме,
Да се крием
Зад безсилието си…
И сякаш други сме,
И сякаш същите,
Отдавна себе си открили
В ненаписаното.
Сякаш не оттук,
А от съня сме
Току-що пристигнали
И във очакване…
Очакване…
Кой ще ни посрещне?
Непроменими скитници сме,
Непроменими…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
