Непростимо е,

аз знам – извърших грях и съжалявам…

Не съм го искала, а се поддадох

и се чувствам празна, смазана, сломена…

Непростимо е,

но ти прости, защото аз без теб съм нищо…

… защото с теб се чувствам цяла,

… защото с тебе съм щастлива и ми осмисляш целия живот за мен…

Непростимо е,

но аз си плащам вече…

Да осъзнаеш своята вина е изкупление наполовина…

Да знаеш що си сторил и горчиво да се мразиш за това…

Да!!!

Каквото беше, беше…

Било е, сторено е…

Връщане назаде няма, ала ти прости ми, че без теб съм нищо…

Тя беше нощ злокобна, черна, ухаеща на грях…

Но не извърших аз греха…

В силата изцяло се съпротивих,

ала не успях, уви останах беззащитна.

Уви, сама е нощта сред глутница от вълци…

Непростимо е,

но ти прости ми…

Аз имам нужда вулканът в мен да стихне…

Мъката ми да отмине и пак да се усмихна…

Със съжаление, със сълзи и молби,

и молещи очи не ще те върна…

Но ми прости…

Грехът във мен живее и ако сама остана…

ще си отида със греха!!!

14/07/07 Надя

(Златни пясъци)