Неразбрана
Пак оставам неразбрана.
Защо съм аз всеотдайна!?
Все така ли ще остана.
Като книга прочетена, но неразбрана!
Кой светлината ще покаже!?
В мрака и студа съм сама.
Това е невероятно даже.
Беше моята душа за двама.
Мъртва като Жар-Птица.
Пак оставам неразбрана.
Светлината гасне като искрица.
Като Птичка самичка и тъжна.
Искам да се разкрещя пак за двама,
но за жалост тъй ясно е - Смисъл няма!
© Мина Конарова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
