Неразумно
Светът ми е усмивка в шепа смях,
заченат в лудостта на две сълзи.
Последната любов, родена в грях,
на пристан спряла в твоите очи
и там посята, като търсен миг.
Виж, днес танцува с огнените залези,
полита с птици, с вятъра шепти
и се преражда с морските талази.
Не ме съди, че търся път към теб.
Знам, тази обич разумът отрича,
но в лунна нощ и в огнен летен ден
е истинска, макар и по-различна.
Светът ми се събира в шепа смях
и този смях във твоя ден ме връща.
Навярно неразумно те живях,
но знам, че утре пак ще бъда същата.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
