Aug 14, 2011, 11:02 AM

Неразумно 

  Poetry » Love
671 0 6

 

Светът ми е усмивка в шепа смях,

заченат в лудостта на две сълзи.

Последната любов, родена в грях,

на пристан спряла в твоите очи

 

и там посята, като търсен миг.

Виж, днес танцува с огнените залези,

полита с птици, с вятъра шепти

и се преражда с морските талази.

 

Не ме съди, че търся път към теб.

Знам, тази обич разумът отрича,

но в лунна нощ и в огнен летен ден

е истинска, макар и по-различна.

 

Светът ми се събира в шепа смях

и този смях във твоя ден ме връща.

Навярно неразумно те живях,

но знам, че утре пак ще бъда същата.

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??