Само в съня си те виждам, а така искам да видя очите ти,помня ги сякаш беше вчера. Толкова сини... толкова дълбоки и топли. Мразя това че не ги виждам. А безкрайната ти усмивка... която така обожавам, всичко така ми липсва. Не знам как да се справя с тези чувства. Искам да съм до теб, все едно никога не сме се разделяли. Много ми липсваш. Смеха ти които така завладява. Как искам да го чуя,ще съм най-щастливата жена това ми стига да живея. Странно е но аз наистина не искам да мисля за теб. Безумно е
Но нещо в мен те иска така те иска душата ме крещи желая те и се размечтавам, лудост ли е? Колко ли съм полудяла знам че си далеч от мен. Ти не знаеш че те мисля че те искам. Тези които се сънуват, трябва да са заедно. Но ние не сме а душата ми се губи, живота ми празен. Сърцето страда и страда, но нищо не се променя. За тези чувства аз не мога да говоря. Но беше прекалено хубаво за да стане реалност. Твоите целувки са неописуемо дълбоки. Всяка една толкова чувствена и красива, всяка следваща беше по нежна от другата. Как да ги забравя. Никой друг не ме е карал да се чувствам така. Беше сън
Дълбок сън а така реалистичен.
Искам пак да заспя и да усетя тази любов. Скъпи ти си моето несбъднато желание, моя копнеж и съдба. Искам те но зная. Ти си моята несбъдната мечта. Ще се моля да си добре, да не искаш тази любов. Защото ако  усетиш тази празнина моята душа ще се погуби. Не искам да знам че страдаш така както аз. За теб ще застана срещу света. Само бъди щастлив любов. Това ми стига.