Нещо (не)възможно
Когато видиш лястовица бяла
и вкусиш черно-бели дюли,
когато гушнеш бебе остаряло
и легнеш във снега през юли,
когато пипнеш онзи пухкав облак
и в сянката на мрака се препънеш,
когато лятото докараш с поглед
и капчица на три прегънеш,
когато поживееш с зверовете,
когато поприказваш с дама няма,
когато полетиш със ветровете -
тогава ще усетиш, че ме няма,
тогава ще съзнаеш, че ти трябвам,
тогава ще поискаш да се върна,
тогава ще ме гониш като бягам,
ще молиш да поспра, да те прегърна,
а после за ръката да ме хванеш,
да тръгнеш с мен, където и да ида,
на края на света да ме поканиш,
да плачеш, ако си отида,
защото твоят свят без мен е нищо -
една забравена реалност,
едно угаснало огнище -
една обидна неморалност...
Е, вярно, че изглежда сложно,
но не това убива и боли.
В мечтите няма нищо невъзможно,
но само в моите мечти, нали?...
© Елица All rights reserved.
