Нещо се обърка
Измислих си професия,
махам маски всякакви,
имам си дори комисия -
два скалпела, изяждащи
всеки опит за скриване
на истинската същност,
всеки опит за изтриване
на плашещата външност.
И не, не говоря вече глупости,
оскубах мършавите ти криле.
Макар да обещах без грубости,
одрах измисленото ти лице.
Сега силно напомняш яма
с много мъничко сърце,
отива ти рехава слама
на кибрита в моите ръце.
И не, не си обезобразен,
най-после прозира душата
на вътрешно осакатен,
задушен в съня на кревата.
И... Ако събудиш се изпотен
с кошмар, забоден в главата,
спомни си - аз съм цапащ
спомен... ще ме измие водата.
© Стеляна All rights reserved.
