stel88 (Стеляна)

Срам ме е 🇧🇬

Иска ми се да те имам
в най- снежната гора,
да не съществува време
или... хайде, само това.
Да има огнище или камина ...

stel88

Poetry » Love

2020-12-08T14:12:51+02:00 1.5K 1 2

За бирата 🇧🇬

Да започнеш да приемеш различността в хората е знак, че си добавил мъдрост. Няма как да бъдем еднакви, защото не сме се пръхнали от едно тесто- различни са ни яйцата, маята и времето на втасване.
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват пр ...

stel88

Prose » Others

2020-07-01T11:00:29+03:00 1K 2 2

Брюле 🇧🇬

очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...

stel88

Poetry » Love

2020-06-18T10:16:25+03:00 874

Събрани чувства 🇧🇬

Луната във влажна нощ на Януари
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли. ...

stel88

Poetry » Philosophical

2018-01-19T10:21:58+02:00 988

Искам само да си забравим телефоните 🇧🇬

Искам да си забравим телефоните.
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.
(Онова, което гръмко шихме с уверение... ...

stel88

Poetry » Love

2017-08-08T18:25:27+03:00 982

Свиркам си с пръсти 🇧🇬

Не си гоня опашката, нито в кръг се въртя,
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист, ...

stel88

Poetry » Humorous

2014-09-17T14:57:28+03:00 1.2K 1

Когато ми липсва мама 🇧🇬

Няколко въпроса помня отчетливо,
когато се тревожеше как пресичам
и дали имам хляб за вечеря,
понеже не ми държеше здраво ръката
и не можеше да ми приготвиш ядене. ...

stel88

Poetry

2014-06-04T21:17:45+03:00 1.3K 3

Мечтания 🇧🇬

Късно е. Рано за изгрев. А аз искам у дома,
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.
Искам там. Но е тъжно, защото е познато, ...

stel88

Poetry

2013-08-19T02:10:04+03:00 1.4K 11

Осъзнаване 🇧🇬

Прегръдка, за да ми кажеш в ухото,
че се прибрах и съм добре дошла,
но без крила и без шапка червена.
Домът е чист, скърца под краката,
с аромат на сапун и мекици. ...

stel88

Poetry

2013-01-13T19:13:46+02:00 1.2K 5

Спомен 🇧🇬

Лято през август. Завира в кръвта ми.
А след миг просто изчезва времето.
Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни
и мисля за друго, не и какво ми остава.
Не виждам или спирам да виждам, ...

stel88

Poetry

2012-12-19T00:51:36+02:00 1.2K 2

Ще те помоля 🇧🇬

Meжду дърветата е странно тихо,
само буболечки бавно чоплят им корите,
доскоро сигурно беснял е вихър
и ухае на опустошение, на гибел.
Снощи те сънувах, беше зъболекар ...

stel88

Poetry

2012-09-16T19:33:51+03:00 1.4K 6

Далече 🇧🇬

Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен
под ореха, оронен от дъждовете есенни,
да затисне гласът ти тежката рана,
да ме спасиш с ръце от бездънната яма.
Разкажи, майко, разкажи, не щади ме, ...

stel88

Poetry

2012-06-10T13:47:11+03:00 1.4K 15

Представление 🇧🇬

Любовта беше непринудена, беше лудост,
скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.
Като преляла чаша кафе и оставила не капки,
а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,
сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат. ...

stel88

Poetry

2012-04-29T00:33:16+03:00 1.4K 17

Пет погледа 🇧🇬

stel88

Prose » Letters

2011-11-18T11:22:35+02:00 1.8K 12

Имам демон 🇧🇬

Спи, но не е нощ.
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите, ...

stel88

Poetry

2011-06-30T23:01:32+03:00 1.9K 14

Мъртви парчета 🇧🇬

Има дела, които не строят светове.
Бягат без пътеки и смисъл.
Има звуци, които не пасват в мелодия.
Понякога са писъци
oт грешки, за които не искам да мисля. ...

stel88

Poetry

2011-06-02T23:20:40+03:00 2.6K 1 18

Времето лекува 🇧🇬

млада жена с жълти обувки на токчета
бързо върви
ще се обърне ли назад
нижат се сухи листа на дъха ù
връзват гердани ...

stel88

Poetry

2011-05-15T22:01:50+03:00 1.9K 27

Котка 🇧🇬

Мислите и тази нощ завършват с нокти,
впили себе си в овехтялата завеса,
по нейните райета до късно писах ноти,
да ми пее тишината за това къде си.
С всеки ъгъл на тясната ми стая спорих, ...

stel88

Poetry

2011-05-12T22:01:42+03:00 1.6K 6

Изтече като пясък 🇧🇬

Един мъж хиляди товари между два бряга пренесе,
а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява.
Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше,
кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава.
Като бясно куче с остър вик дереше небесата, ...

stel88

Poetry » Love

2011-05-10T22:18:17+03:00 1.6K 12

Прощално писмо 🇧🇬

Охлузени спомени и толкова болка, и машина, която не успях да контролирам. Сега, когато е късно, зная каква е цената на безразсъдството... Искам да се боря, защото обичам, но дори очите си не мога да отворя и съм по-лека от перо. Всичко, защото исках да вкуся от адреналина на собствения си егоизъм, ...

stel88

Prose » Letters

2011-05-07T16:39:53+03:00 3.5K 5

Слънцето тук вече не грее 🇧🇬

Нощта с хладни пръсти опипва земята
и без никой да усети, кротко ляга
там, където по-рано цветя се смяха
и намачка ги дъхът ù с целувки от скреж.
А в душата ми няма земя и мрак не спи, ...

stel88

Poetry

2011-04-16T10:49:09+03:00 2K 10

А ти? 🇧🇬

Снощи небето чух как изкрещя
и отчупи от окото си тежки сълзи,
пусна ги смело по стръмния склон
и обирайки по пътя всички игли,
минаха през мен със силата на слон. ...

stel88

Poetry

2011-04-15T13:09:52+03:00 1.3K 6

Обесване 🇧🇬

В сърцето ти огън горял ли е до взривяване
и мечтал ли си да разрежеш гърдите си с нож,
да освободиш сирената, имаща очи да хване
идеята на числата, намисли ли какво да се сбъдне,
ако по чудо утре решат да се случат... ...

stel88

Poetry

2011-03-12T08:54:17+02:00 1.5K 19

Не съм виновна 🇧🇬

В очите ти открих едно тъжно човече,
което подари ми неудобни обувки
и ме кара с тях на крака тебе да диря, обаче
вярваш ли, че гюлето може да е мехурче
и в него да събера пиянството на душата. ...

stel88

Poetry

2011-03-09T12:46:29+02:00 1.6K 13

Днес си поприказвахме с морето 🇧🇬

Днес дълго се гледахме с морето.
Толкова сме близки, а (странно) не сме едно.
Дори лицата ни са огледални,
пили сякаш до безпаметни зори вино.
Питах го защо тъй силно плаче, ...

stel88

Poetry

2011-02-22T19:48:01+02:00 1.4K 10

Съжалявам 🇧🇬

Върнах се. Посмях да превърна бягството
в обратно кротко ходене към скованите ти
рамена, питащи защо си тръгнах.
Уплаших се от крещящото "обичам те",
защото никога преди не бях го чувала. ...

stel88

Poetry » Love

2011-02-20T00:03:23+02:00 1.8K 10

Кукла 🇧🇬

не на мястото си се чувства столът забит в пясъка
дървеници изядоха на половина краката му
времето ражда ти с гротескна образност крясъка
на висящи с главата надолу представи
че небето е огледало и светлината му е твоята собственост ...

stel88

Poetry

2011-01-27T11:53:51+02:00 1.8K 23

* * * 🇧🇬

Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...

stel88

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2011-01-26T12:12:42+02:00 1.5K 7

На баща ми 🇧🇬

Навярно само аз в тебе светове виждам как се създават,
как коленичил, пак си недостижимо високо за другите,
как пред теб зверовете подвиват опашки и бягат,
и търсят причини да не приличат на нулите.
Аз отдавна разбрах какво е да бъдеш безкрайно обичан, ...

stel88

Poetry

2011-01-11T18:48:59+02:00 2.1K 29

Обичах те само през зимата 🇧🇬

Беше известно време преди Коледа.
Есен. Нежен и топъл ден.
Слънцето, сякаш увяхнала детелина,
сгърчи се и тихо заплака в мен.
Аз ли? Аз забравям да съществувам през есента, ...

stel88

Poetry » Love

2011-01-05T18:46:56+02:00 1.4K 16

Избери мене 🇧🇬

За него толкова дълго страда
и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.
И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...
Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката
и лютивите мисли за него. ...

stel88

Poetry » Love

2010-10-29T09:13:53+03:00 1.5K 18

Клоунски обувки 🇧🇬

Броди тъжен и течен по кожата вечният студ
и ръката ми стиска в обещание, че просто минава оттук.
Лъже. Пак иска със сива рокля него да чакам пред угасналия фар на живота
и с вплели ръце в косите ми сухи цветя, по които само той ме познава...
Ей го, идва с охота. ...

stel88

Poetry

2010-09-03T20:18:52+03:00 1.8K 33

Балони 🇧🇬

там на брега пак вълна дялка в мен странни фигури
облегната на някоя мисъл облаци пука душата
и шмугва се птичка между ръцете и лицето
а щях да заплача...
сигурна бях че всяка преструвка познавам ...

stel88

Poetry

2010-08-16T00:41:03+03:00 2.5K 42

И звярът иска утеха 🇧🇬

Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка ...

stel88

Poetry

2010-08-10T11:25:19+03:00 1.4K 16

Няма да се отървеш 🇧🇬

Удавих се и откъсва се душата.
Тревогата на водата без да искам вкусих
и горчи право в стомаха въпрос...
Как да те оставя? Сам добре ли ще си?
И не ме е страх, че съм в гърлото на морето, ...

stel88

Poetry

2010-08-08T20:02:03+03:00 1.5K 14

Случва се 🇧🇬

Така ти ври дълбоко под кожата,
че дори и студеният душ не помага.
Водата се стича от тебе, събрала
настроението ти... и пада гореща,
а след него с леко облекчение сядаш ...

stel88

Poetry

2010-07-15T22:09:03+03:00 2.4K 36

По-добре сложи край 🇧🇬

И на тебе ти стана скучно оскъден светът,
и на тебе ти ритат врата преди да влезеш,
и при теб в стресната пот разболява се тонът,
когато на крайчеца на себе си опитваш да седнеш.
Обещал, че ще направиш последно изключение, ...

stel88

Poetry

2010-07-01T16:17:06+03:00 1.4K 20

Нещо се обърка 🇧🇬

Измислих си професия,
махам маски всякакви,
имам си дори комисия -
два скалпела, изяждащи
всеки опит за скриване ...

stel88

Poetry » Humorous

2010-06-29T09:05:35+03:00 1.4K 17

На майка ми 🇧🇬

Виждам те рядко. Знаеш ме що за образ съм, все по задачи тичам.
Всеки ден копнеех за онези твои топли думички,
който сякаш със замах кърпеха самотните парчета в мен.
Обичам те и на теб го изричам най-лесно, без измъчени срички,
думи ококорени в сърцето ми, плътни, без плен... ...

stel88

Poetry

2010-06-17T17:41:44+03:00 3.1K 36

Нали 🇧🇬

"няма го невъзможното в живота"-
нали това е мотото на "широките гащи"
вярваш че можеш всичко безнаказано
и че ти държиш небето да не падне в сажди
стига бе ...

stel88

Poetry

2010-06-13T21:26:20+03:00 1.3K 19