Нещо за посоката
В тиха случайност, когато не вярваш,
с поглед, след шумния ден ще потърсиш
дъното, стиснало твоята яркост,
хванало в обръч гласа ти и гърлото.
Мисли ще тръгнат – от тъмното призраци,
сенки от минало, страх, невъзможност.
Дълго ще търсиш кому дал си ризата.
Има ли някой, когото тревожиш.
Бяха ли халосни всички патрони.
Никне ли семе, засято през зимата.
Почвата още в стремеж ли се рони.
Беден ли ставаш в душата на ѝмане.
Късно ли палиш огниво за печката.
Пролет ли знаеш да скриеш в ръката.
Прошка в сърцето си дал ли си вече.
Може ли истина да е саката.
Как ли изправят се стегнати обръчи.
Неми ли тръгват си думите късни.
Този свят, в който въртиш се, е объл.
Воля ти трябва и воля да късаш.
Стане ли, викай, извикай високо,
тъй, че душата сама да обръгне.
После дръж руля на тази посока,
дето изправя в живота ти ъглите.
© Ани Монева All rights reserved.
